Архидамовата война
След като гръцките страни победили окончателно Персия през 480 година прочие Хр. и опасността от азиатско настъпление останала в предишното, почнал бурният напредък на Атина.
В средата на V-ти век прочие Хр., употребявайки мощния си боен флот, тя бързо разширявала икономическото си въздействие на запад в градовете на Италия и на остров Сицилия, където тогава имало гръцки колонии. Атинските артикули почнали да се стичат в тези градове, които до тогава търгували най-вече с Пелопонеския съюз, изключително с Коринт.
Изтласкването на коринтските артикули от итало-сицилианския пазар заплашвало Коринт с пагубно обедняване. Затова коринтяните били първите, които поискали Спарта да скъса мирния контракт с Атина, подписан след къса война през 446 година прочие Хр., и да възобнови военните дейности. В противоположен случай Коринт заплашвал да се отдръпна от Пелопонеския съюз, който конкурирал Делоския съюз отпред с Атина.
През 432 година атински делегат до Спарта умрял при неразбираеми условия, минавайки през Мегара. Възмутените атиняни дали своят вот да стартират война. Тъй като Мегара била под закрилата на Пелопонеския съюз, в Спарта се провела среща на неговите градове за да се създаде общо решение: дали да поддържат намерено Мегара или да се въздържат от обновяване на неотдавна завършилата война. Решаваща дума имали спартанците. Те обаче се въздържали към този момент от решение и разпуснали срещата.
Спартанският цар Архидам бил последовател на умерените ограничения и желал да избегне войната с Атина. „ Ястребите “ в Спарта обаче организирали ново гласоподаване на представителите на градовете в Пелопонеския съюз. Мнозинството обвинило атиняните, че нарушават мирния контракт. На Атина бил показан ултиматум, който тя отхвърлила.
Като разбирали добре, че армията им е по-слаба от спартанската, атиняните подчертали върху мощния си флот. С него те разчитали да блокират морската търговия на градовете от Пелопонеския съюз и да ги разорят. По този метод Атина изглеждала съвсем неуязвима за Спарта и нейните съдружници.
Обаче през май 431 година прочие Хр. обединената 60-хилядна войска на пелопонеските градове навлязла в региона Атика, блокирала Атина, и почнала да граби селищата, нивите и градините. Начело бил спартанският цар Архидам, на чието име била наречена и тази нова война.
Атинският флот на собствен ред навлязъл в Коринтския залив, стоварил десанти и почнал да разорява земите на Коринт.
Междувременно, заради ужасната пренаселеност от локално население и бежанци, в Атина избухнала смъртоносна зараза, по всяка възможност от коремен тиф.
Атинската войска избягвала директни конфликти със спартанците, само че оредявала от заболяването. През 429 година прочие Хр. самият Перикъл, уредник на съпротивата на Атина, се заразил и починал.
След 429 година прочие Хр. пелопонесците още веднъж почнали да нахлуват всяка година в Атика и да разоряват земите там. През 426 година прочие Хр., когато една четвърт от популацията на Атина и бежанците (около 30 000 души) измряло от заболяването, епидемията най-накрая престанала. Атиняните се съвзели и през 425 година прочие Хр. флотът им под командването на Демостен се доближил до западното крайбрежие на Пелопонес, стоварил десант и превзел град Пилос в региона Месения, основната зона, където живеели спартанските плебеи – илотите. До самата Спарта отсам имало 70 километра. Сега към този момент всеки миг илотите, броят на които надхвърлял броя на спартанците, можели да се вдигнат на протест, подкрепени от атинските войски.
Спартанското управление веднага отдръпнало войските си от Атика. Освен това, непобедимите по суша спартанци не издържали конфликта по море с първокласния атински флот и били победени. 292 спартански воини били пленени. Спарта поискала мир.
Но атиняните решили, че окончателната победа към този момент им е в забрадка вързана и отхвърлила мирното предложение. През 424 година прочие Хр. атинските войски настъпили от две страни срещу региона Беотия. Тук шансът им изневерил. Едната тяхна войска била принудена да отстъпи с огромни загуби, а другата била изцяло разрушена при град Делий. Неуспешен за атиняните бил и опитът да стоварят десант при Коринт. Военните интервенции в Сицилия също завършили с провалянето на атинските съдружници.
Междувременно спартанският военачалник Брасид се съюзил с Македония, прекосил цяла Гърция и войската му се озовала при град Амфипол, който снабдявал Атина със сребро от локалните рудници. Спартанците обсадили града. В негова помощ тръгнал дребният атински гарнизон на остров Тасос под командването на Тукидид – по-късно популярен историк, който след време написал „ История на Пелопонеската война “, откъдето познаваме всичките тези събития.
Но Амфипол, без да чака помощ, просто се предал на спартанците. Загубата му била сериозен стопански удар за атиняните, защото добивът на сребро бил един от най-важните източници на приходи за града им. Тукидид бил предаден на съд пред Народното събрание. Събранието го сметнало за отговорен, че не съумял да избави Амфипол, и го осъдило на заточение.
През 422 година прочие Хр. в Атина била образувана военна експедиция, с цел да се върне богатият на сребро Амфипол. При града се състояло решителното стълкновение сред атинските и спартанските войски. Спартанската войска била доста по-дисциплинирана, проведена и по-умела в борба от атинската. Но пък атиняните превъзхождали спартанците по воля за битка, а желали и да си отмъстят за многочислените жертви от епидемията. Битката била упорита и жестока. В нея паднали и военачалниците на двете армии – атинянинът Клеон и спартанецът Брасид. Атинската войска била разгромена.
През 421 година прочие Хр. двете страни, изтощени и изтощени от десетгодишната война, се споразумели да сключат мир за 50 години, наименуван „ Никиев мир “ на името на атинския олигарх Никий, деен негов покровител.
Така приключила първата фаза в огромната Пелопонеска война, която фаза била наречена „ Архидамовата война “.
